Вкъщи с бебе: част първа

Очакването на първото бебе е изключително емоционално събитие. Между сблъсъка на хормони и вълненията за бъдещето, неусетно и целият ни дом променя облика си. Повивалник, кошара, ваничка за къпане –  навсякъде изниква по нещо ново, което ще остане известно време. 

Един ден се огледах в дневната си и осъзнах колко много неща са се променили около мен всъщност. Моето дете е вече на 10 месеца и прохожда, а всяка негова промяна от самото му появяване, малко по малко е оставила своята следа в пространството ни. 

В началото на юни миналата година дневната ни изглежда ето така:

Забавления и игри

Първо се появиха  активната гимнастика и бебешкият шезлонг. В нашия случай се появиха цели три броя, които тествахме и оставихме само този, който работеше за нашето дете.

След като Влади се размърда и загуби интерес към лежането по гръб, започна да открива нови светове, а ние добавихме мекия пъзел на пода. Върху него се задържа твърде за кратко, но пък го оставихме за да си го припознава като негова територия (това не знам дали работи така).

Дойде ред и на бънджито, което беше голямо забавление за около три месеца. Все още се използва понякога, но вече сме в друга житейска фаза…

Кошарата ни подариха приятели във възможно най-правилния момент. Всеки който се е сблъсквал с овладяло с майсторска степен пълзенето бебе, знае за какво говоря. Кошарката ни е много полезна, особено когато някой иска да свърши нещо в другата стая за малко, или да слезе до гаража – ципът си е супер удобство. През останалото време изходът към свободата е отворен, а Влади свободно влиза и излиза по негово усмотрение. 

Около средата на осмия месец дадохме на детето един Walker, който се превърна в негово основно превозно средство през следващите седмици. Бързо доби самочутвствие и започна да се отпуска да ходи сам. 

Успоредно на цялата тази трансформация пристигаха и играчките. Добавяхме ги със сравнително равномерно темпо, за да не се пренасища, но и да поддържаме интерес. Постоянно в обсега му са любимите/най-занимателни играчки, а останалите – държим в два коша, нарочени за целта. Въртим му коша, с който да си играе, през няколко дни. При нас за сега работи, и детето има интерес към по-голямата част от нещата. 

Безопасност и хранене

Аз кърмих ексклузивно до шестия месец и почти не съм използвала стерилизатор, но имахме такова чудо известно време в кухнята. Сега имаме бутилки, чаша за вода и детска посуда, които съхранявам на отредено за целта място в кухнята. 

Столчето за хранене също стана централна част от интериора в трапезарията. Аз го избрах по външен вид. Със сигурност не се чисти много лесно, но на нас ни върши работа, тъй като пасва с височината на нашата маса и Влади може да се храни с останалата част от семейството (разбира се, застанал на чело на масата).

По отношение на безопасността също взехме известни мерки. Живеем в къща, а детето твърде бързо се научи да се катери по стълбите. Поставихме ограда, която ограничава движението му надолу, а за нагоре – получава по един родител за охрана по време на експедицията към горния етаж. Всички достъпни контакти обезопасихме с предпазители. Острите ръбове също малко се промениха от един момента нататък. Шкафовете са заключени с предпазители, защото любопитството в един момент стана направо страшно.

Наложи се и да пренаредим и някои вещи из хола – всички цветя вдигнахме на недостъпна височина, аудиосистемата и принтера все още страдат от непрекъснати набези, но успяхме да съберем всички достъпни кабели, които също се оказват интересно откритие. 

Учим се от детето всеки ден и адаптираме обстановката с всяко ново умение, което Влади открива. Вкъщи се старая да поддържам безопасна среда за учене и стимулиране. Целя се да постигам баланс в нещата, до които детето има достъп, но и да му оставям място за експериментиране и развитие. 

Това нашата дневна 10 месеца по-късно. Домът ни се трансформира значително и едно малко и щуро детенце, което го направи по-пъстър, цветен и изпълнен с вълнуващи открития и смях.  

See Other Articles