Както надяваме се вече е станало ясно, най-важното нещо за Къщата е споделеността. Освен всички кътчета за сладки приказки ни трябваше и място за по-мащабни сбирки с цел изследване на прословутата балканска банкетна култура, общи закуски на философски теми и задушевни събирания, ей така, да ни е готино.
Идеята бе да създадем още едно отделно пространство с комбинирано предназначение, което през деня да се ползва като работна маса, а вечер – като място за събирания. Следващият елемент, за който имахме яснота, беше лампата, с която вече бях експериментирала веднъж, но в много по-малък мащаб. Използвахме първия проект като отправна точка и изглеждаше сравнително ясно какво следва да направим.
Естествено, нямаше как да се мине с някаква обикновена маса, защото нищо в Къщата не е обикновено. А и честно казано от доста време ми се въртеше идеята за една маса, която ми беше попадала някъде из Pinterest и беше сред набелязаните проекти за този живот. Освен това, темата въздух – земя – огън имаше нужда и от вода и прословутата маса Река дойде някак съвсем логично на мястото си.
Така се формира следният план за действие:
- Да направим маса Река с дължина 3.50 метра, която да събира спокойно 16 – 18 човека
- Да окачим над нея впечатляваща лампа с висящи винтидж крушки
- Да поръчаме подходящи комфортни столове
- Да декорираме околното пространство
Всичко точно, нали вече имаме план – действаме 🙂
Тъй като масата ни се стори най-предизвикателна, започнахме от нея. Първо трябваше да проучим дали и как някой наоколо е правил подобни маси и дали не можем просто да му поръчаме още една. След доста детайлно проучване на възможностите стана ясно, че няма кой да се притече на помощ, защото никой наоколо не беше правил такава маса с подобни размери. Оказа се, че всички модели, които сме гледали в интернет, са на холни масички с далеч по-скромни габарити. Challenge accepted!
Това, което вече знаехме, е че за да изпълним проекта са ни нужни 3 компонента – дърво, речен център и крака, които да я издържат.
Компонент 1 се оказа доста сложен за откриване, поради факта, че дърветата, които растат на такава височина и формират далеч по-тесен ствол. За нашата цел бяха необходими 2 парчета с дължина минимум 3.80 метра, от които след обработката да успеем да извадим чисти 3.50, за да изпълним целта си. Вторият основен проблем се оказа закривеността на дървото, която както е видно от вдъхновяващата снимка, играе ужасно голяма роля в цялостното излъчване на масата. Река без меандри никаква река не е и в общи линии ни беше супер важно да намери достатъчно дълго, широко и все пак разкривено дърво, което може да изиграе ролята на корито за нашата река.
Като стана дума за реката, там ситуацията се оказа още по-заплетена. Повечето маси, на които ще попаднете в интернет, са запълнени с речен център от епоксидна смола, която е едно страхотно решение и със сигурност дава един много дълбок и завършен ефект на този дизайн. В нашия случай обаче се оказа, че епоксидна смола на такава дължина няма как да се излее и да стои адекватно, което отново ни върна в изходна позиция. Следващият вариант съвсем естествено бе стъклото, което отново се оказа нелека задача. Накратко, след като обиколихме всички възможни крупни стъкларски предприятия в столицата, единствено Кристиян Нейко и техния Water Jet бяха в състояние да изрежат толкова разкривено стъкло в синьо, което след това да закалят. Проблемът бе, че машината работи само с максимална дължина от 3 метра, което противоречеше на първоначалния замисъл, но се оказа единственият вариант, така че предприехме действие.
Краката като последен компонент се оказаха най-елементарни за изпълнение. Законите на физиката винаги са по-конкретни от желанията на дизайнера – мечтател и след съвсем кратък разговор с любимия ми железар стана ясно, че с тежестта на плота, отказът ми да има преминаващи напречки под речния център, възможностите за изработката на много красиви дизайнерски крака отпадат.
Да се върнем на дървото. След редица разговори с дърводелци, производители на дървен материал и един – двама бракониери, Слава Богу се озовахме в JAF България, където съвсем адекватно ни бяха разяснени възможностите ни. Спряхме се на материал от американски орех, който се доближаваше най-много до търсения ефект. Самото дърво е с много богата текстура и изключително красиви линии, така че изборът ни направи щастливи. Това, с което трябваше да направим компромис, бяха яновете (естветвените кривини на кората), които не бяха толкова богати, колкото ни се искаше, но все пак бяха налични и един достатъчно талантлив и амбициозен дърводелец можеше да подсили и лъсне до блясък. Той също бе наличен, така че нямахме притеснения. Това, което последва, бе да вземем размерите на конкретните парчета дърво, които избрахме, и да разчертаем на Autocad реката, която би могла да премине през тях, вземайки предвид най-тесните и най-широките места. Voila! Най-накрая имахме маса с ясни габарити и разчертана река.
Последва изпълнението, което включваше няколко седмици много прецизна работа. Дърводелецът разполагаше със собственоръчно изрязана схема от картон, която трябваше да се пренесе върху дървото и след това издълбае в него. Стъклото поръчахме по същия файл и там място за грешки нямаше. Краката бяха готови и само оставаше да бъдат доставени, като идеята беше да съберем всички компоненти на уреченото място в салона, да ги напаснем и да проверим имало ли е смисъл цялото това упражнение или сме се провалили.
Когато мигът на истината настъпи, нямаше по-неописуема радост от момента, в който стъклото перфектно легна в дървеното корито. Разбира се, краката се оказаха с 3 сантиметра по-широки от масата, тъй като дърводелецът беше избягал от предварително заложения размер, но това беше лесно поправимо. С едно връщане в цеха и преработка, няколко часа по-късно вече имахме и точния размер крака и можехме спокойно да обявим мисията за успешна.
С лампата нещата се случиха доста по-лесно. При нея имаше много място за импровизации, а и Дилян я направи собственоръчно, което беше една от първите прояви на сръчност, които демонстрира пред мен, за да ме зашемети тотално.
Ето ги и компонентите, необходими за изработването на една такава лампа:
- Подходящо парче дърво, съобразено с визията за крайната цел
- Красиви кабели
- Още по-красиви крушки
- Няколко лустър клеми, фасунги и крепежни елементи
Дървото намерихме в OLX, в една доста голяма купчина от покрива на стара къща. Успяхме да го договорим за 40 лева. Ако се спрете на старо дърво е много важно да се уверите, че в него няма никакви паразити, които да отнесете със себе си вкъщи. Добре е да няма и пирони, които трябва да вадите.
След като направихме нашия избор и донесохме дървото в Къщата, го почистихме и напръскахме с Bochemit Plus за сигурна защита термити, дървояди и други дърворазрушаващи насекоми. След това избрахме подходящ байц на водна основа, който нанесохме, изчакахме да изсъхме и след това пришлайфахме на места за по-естествена визия.
За кабели се спряхме на текстилен вариант от Electrostyle, в нашия случай в цвят капучино. Относно крушките – на пазара има огромно разнообразие от модели и форми. Ние се спряхме на вариант с нажежаема жичка, защото ни стои най-елегантно и красиво.
След като разполагахме с всички необходими компоненти, последва Дилянска сръчност и майсторлък и магически всичко се оказа на мястото си.
Резултатът днес представяме пред вас и се надяваме да ви харесва!
