Първият цялостен проект е като първата любов – често малко непохватен, много ентусиазиран и най-вече много поучителен. Моята първа любов в дизайна се оказа едно таванско ателие за творческа дейност, кацнало на върха на една трийсетарска сграда в самия център на столицата, само на метри от Витошка.
Как точно се озовах тук е дълга и не толкова интересна история в сравнение със самата история на ателието. Бившият собственик на имота – пътешественик номер едно на България Симеон Идакиев, и до днес остава един от най-достолепните и впечатляващи мъже, с които съдбата някога ме е сблъсквала. И ако по някаква причина това име не ви говори нищо, пуснете си някой стар запис на предаването Атлас и откриващата музичка със сигурност ще ви върне в детството, където през малкия екран на телевизора този великолепен човек успя да запали любовта на поколения към пътешествията, а у мен лично да създаде смелостта да пътувам и откривам света. За мое най-голямо щастие имах възможността да прекарам немалко време в компанията на г-н Идакиев, като повярвайте ми, всяка среща с него е като едно малко пътуване из спомените му за далечни места и неразказвани истории.
Сами разбирате отговорността, която изпитах пред задачата именно аз да претворя неговия дом през последните 40 години за нов живот, който няма да повярвате, но водеше към това да се превърне в убежище на пътешественици от цял свят, които посещават София. Чрез платформата airbnb това градско бижу щеше да подслони мнозина, а моя мисия бе да направя престоя им на това местенце максимално приятен и запомнящ се.
Никак не е трудно да се вдъхновиш, когато пред себе си имаш такава толкова впечатляваща личност. И така, съвсем естествено, се роди и темата на моя проект, а именно The ultimate travelers experience.
Да поговорим за пространството. Съвсем естествено за таванско ателие, тук разполагахме с едно доста скосено и слънчево местенце, решено в 2 основни помещения – общ просторен хол с кухненски кът и малка спалня с преход към обща баня с тоалетна. Отделно от това, в общото помещение имаше и малък килер, който беше супер допълнение в общото пространство.
Самото ателие беше в лошо състояние, най – вече поради дългите отсъствия на собственика му, които го бяха лишили от любов, но най-вече от душа и характер през последните години. Събрах бригада и започнахме с тежките ремонтни дейности, или така наречената мръсна работа.
- Подменихме старите тавански табакери с нови системи на Velux
- Банята изградихме почти из основи, като запазихме позициите на всички точки поради липсата на много пространство за експерименти
- Подменихме всички подови настилки. Тук е моментът да се порицая заради най-големия си грях до момента, който извърших с поставянето на ламинат поради бързане и глупост, и с това погребах едно разкошно дюшеме, в което имаше още доста живот. Едно мъртво дюшеме – един научен урок. Никога повече!
- Заменихме старите чугунени радиатори с нови, по-компактни алуминиеви
- Изравнихме и боядисахме всички стени в искрящо бяло
- Гредите, Слава Богу, запазих в оригиналния им вид като само ги освежих за новия им живот
За основна гама в цветовете реших да боравя с географската карта, където намерих всичко необходимо, за да откроя това, което искам, и да прикрия това, което е необходимо.
Сега да се разходим сред основните кътове в пространството. С влизането се озоваваме в сравнително просторен кухненски кът, който се сдоби с изцяло нова кухня с естествен дъбов плот и доста въздушност. Поиграх си с малко цветни детайли и едната стена се преобрази в тюркоазено, а акцентът върху нея всъщност е транспортната рамка от пералнята, която боядисах и превърнах в стенна закачалка.
Обособих отделен кът за хранене, който преди липсваше, но в случая с новото предназначение беше крайно необходим. За него се спрях на бюджетна маса от Ikea и една идея по-модерни столове, за да придам на кътчето малко по-свеж облик. Над тях надвисна една стара палма, която за моя голяма радост се почувства страхотно на този слънчев таван.
Преградата между зоната за хранене и къта за почивка е изработена от съвсем необработени сухи клони, които лично на мен ми носят едно много приятно чувство на комфорт и близост до природата.
Интересните неща в следващата зона обаче са съвсем прости, но много ефектни. Масата с картата всъщност е най-популярната холна масичка на две нива от соца, която обаче разделих на две части, за да направя по ниска и удобна за ползване. Собственоръчно успях да я боядисам в бяло и поставих финалния щрих – плот от закалено стъкло с принт картата на света, която вдъхнови целия този проект, а и цял един живот на бившия му собственик. От него наследих два от най-запазените соц фотьойли модел “Лукс”, които без никакво колебание предреших в тюркоазено. Диванът е изключително семпло и бюджетно решение от Виденов, което дори случих на промоция и така целият този сетъп излезе на обща стойност под 1000 лева. Камината в ъгъла облякохме с врачански камък и с цел безопасност на туристите заменихме живия огън с елегантна комбинация от свещи и бял мрамор, която значително намалява риска от пожари, без да лишава пространството от лукса и уюта на естествения пламък.
Пренасяме се в спалнята, която е с изключително скромни размери, но за целите на новото ползване е перфектна – малка, компактна и лесна за поддържане. Тук се спрях да легло от масив, което си признавам, че не беше най-практичното решение поради сложността на смяната на чаршафите в комбинация със силното скосяване, но пък изглежда доста красиво. Едната стена отново оцветих в тюркоаз, а за акцент върху нея поставих не какво да е, а подложки за бира с мъдрости от цял свят, с които се сдобих от близкия магазин Светът на бирата. Стори ми се доста тематично, а и ефектът с нулев бюджет също си струваше. В ъгъла намираме вторият реставриран форьойл, който с гордост и величие завършва интериора с пълна хармония.
Завършвам тази разходка с поредица от снимки, които ще ви разходят по-добре от всички думи на света. Това е моят прочит на едно много интересно място. Надявам се да си прекарате добре!
PS Повече за историята на ателието можете да намерите тук:
“Къщата с душа” на вечния пътешественик Симеон Идакиев
