Докато стигна до писането на втората част на статията за животът с бебе у дома, бебето си стана истинско момченце, сменихме крайградска си къща с градски апартамент и сме в очакване на ново бебе, за което ще трябва да подготвим дома си отново съвсем скоро.
За това, обаче, ще споделя в отделен пост по темата, когато му дойде времето, а сега ще ви разкажа за живота на палав toddler и неговия кът за игра.
Освен, че сменихме пространството с ново, много се промениха и потребностите на Влади, който вече ходи, катери се навсякъде и в общи линии – няма непреодолими бариери пред себе си.
Наивно е да смятате, че има детски кът на тази планета, който да държи интереса на детето по цял ден и то да не мърда от него. Би било доста удобно винаги да го намираме там, където сме го оставили да си играе, но за съжаление реалността е съвсем различна.